Всеизвестен факт е, че любимата напитка на лондончани е джин с тоник. В Лондон можете да намерите невероятно разнообразие от джин с множество инфузии като плодове, билки, подправки и т.н. Преди да стане обаче изискано и контролирано от властите питие, джинът е бил просто достъпно развлечение за бедните, което с навлизането в страната си създава множество социално-обществени проблеми.
🍹XVIII век се определя като т.нар. период на лудост по джина (от английски: the Gin craze). От началото на века до 1730 г, в Лондон вече има над 7,000 магазина за джин, което включва само легално оторизираните такива. Не е известно колко тайни производители и доставчици са оперирали в сивия сектор. Всички тези алкохолни търговци са лансирали над 10 млн. галона джин годишно!
В началото, джинът се възприема от по-ниската социална класа като начин да избягат от нещастната си реалност, глад, мизерия и студ. Евтината напитка е била единственото им удоволствие и до известна степен – спасение. Популяризирането на джина по този начин обаче води до масови злоупотреби с алкохола.
Периодът е известен с нечувани изблици на ярост и агресия от страна на местните жители. Има много регистрирани случаи на пристрастени, чиято абстиненция ги води до буквална лудост. Пиршествата често са се превръщали в нудистки оргии, някои от тях с фатален край.