Колкото и да е чаровна британската столица, понякога на всеки му се иска да избяга от рутината в ежедневието. Английските провинции са перфектни за еднодневна екскурзия, като предлагат интересни природни и културни забележителности. Днес представяме Стоунхендж и Уиндзор…

Уиндзор

В дигиталното пространство ще намерите много оферти за еднодневна екскурзия започваща с кралския дворец Уиндзор и завършваща с природния феномен Стоунхендж. Само на 20 мили от Лондон, можете да се насладите на архитектурно забележителния дворец Уиндзор, който е най-дълго обитавания от кралски персони в света. След обиколка на градините му, продължавате към природния феномен, който е с изключително противоречиви и мистериозни характеристики.

Стоунхендж

Според повечето хора, в изграждането на Стоунхендж са намесени свръхчовешки сили, но вие сами можете да направите своите изводи, след като видите със собствени очи конфигурация от каменни фигури. Около залез, можете да посетите непосредствено близкото градче Бад, където можете да намерите много малки магазини и кокетни заведения.

Цялата програма отнема около 10 часа, тоест започва сутринта и завършва вечерта. Цената на екскурзията е около £80, като включва екскурзовод и се предлага персонален сет със слушалки, който можете да включите на няколко езика – английски, немски, испански, френски и др. Пътуването е с автобус, в който има Wi-Fi и USB Charging за телефон. 

Само 200 мили и каналът Ла Манш разделят Лондон и Париж. Затова няма нужда да се питаме дали еднодневна екскурзия до Париж е възможна! Не само, че е възможна, но е и абсолютно препоръчителна ако живеете в британската столица.

Всеки ден 14 влака, които пътуват директно до Париж, тръгват от известната гара Сейнт Панкрас в северозападната част на централен Лондон. Неописуемото двучасово пътуване минава през тунела под Ла Манш, известен още като Евротунел, който е подводен железопътен тунел с дължина около 50 км и свързва френския град Кале с британския град Фолкстоун.

Скоростта за движение в тунела е 160 км/ч, а извън него достига до светкавичните 300 км/ч. Времето за преминаване на тунела е 35 минути.

Чаровната френска столица е уникална съвкупност от историческо наследство и модерни обекти за шопинг и развлечение. Не пропускайте да се разходите по бляскавия булевард Шанз Елизе и да хапнете традиционния френски кроасан с гледка към красивата Сена. В късните часове можете да се насладите на множеството ресторанти, които гордо поднасят най-доброто френската кухня, или на коктейл пред известния кабаре бар – Мулен Руж.

Връщането към Лондон тръгва от железопътната станция Gare du Nord около 21:00 ч. Ако хванете най-ранния влак към Париж, ще имате на разположение поне 12 часа, за да обиколите китни улички на френската столица.

Футболът няма да е футбол ако феновете не спорят кой е по-добрият отбор! В мегаполис като Лондон с 6 отбора само в Premier League и кой знае още колко в останалите първенства, е трудно да се определи кой е най-големият клуб. Особено когато става въпрос за мултимилионни бюджети с огромни приходи и разходи.

Въпреки че през 2020 г повечето стадиони си стояха празни, без футболисти и фенове, спорът за най-големия клуб и стадион остава на дневен ред. Феновете се надяват прашните изложения на трофеи да бъдат поизтупани през новия сезон, когато ще си върнат тръпката да сложат тениската в цвета на любимия си отбор и гордо да демонстрират пристрастията си по улиците на Лондон.

Дори самите журналисти не могат да определят кой е най-успешният клуб, при наличието на толкова много трофеи и постижения. А и самите те, като типични англичани, са привърженици на определен клуб, което прави мнението им меко казано пристрастно!

Освен това, футболните клубове означават и много далечна история за кралството и всеки клуб има значителен принос към гордостта на англичаните. Все пак, едва ли има друга страна в света, която е изпратила толкова много различни клубове в световните висши лиги!

Всеизвестен факт е, че любимата напитка на лондончани е джин с тоник. В Лондон можете да намерите невероятно разнообразие от джин с множество инфузии като плодове, билки, подправки и т.н. Преди да стане обаче изискано и контролирано от властите питие, джинът е бил просто достъпно развлечение за бедните, което с навлизането в страната си създава множество социално-обществени проблеми.

🍹XVIII век се определя като т.нар. период на лудост по джина (от английски: the Gin craze). От началото на века до 1730 г, в Лондон вече има над 7,000 магазина за джин, което включва само легално оторизираните такива. Не е известно колко тайни производители и доставчици са оперирали в сивия сектор. Всички тези алкохолни търговци са лансирали над 10 млн. галона джин годишно!

В началото, джинът се възприема от по-ниската социална класа като начин да избягат от нещастната си реалност, глад, мизерия и студ. Евтината напитка е била единственото им удоволствие и до известна степен – спасение. Популяризирането на джина по този начин обаче води до масови злоупотреби с алкохола.

Периодът е известен с нечувани изблици на ярост и агресия от страна на местните жители. Има много регистрирани случаи на пристрастени, чиято абстиненция ги води до буквална лудост. Пиршествата често са се превръщали в нудистки оргии, някои от тях с фатален край.

Трафалгар е площад в централен Лондон, известен с емблематичните си фонтани и историческия паметник, посветен на лорд Нелсън. Едноименният площад носи това име като почитание към победата на Нелсън в битката при Трафалгар. На същия площад се намира и едно от архитектурните бижута на Лондон – Националната галерия. Тъй като предоставя огромна пешеходна площ, площадът е предпочитана локация за по-големи открити събития, демонстрации, протести и т.н.

Някои от най-забележителните събития са отпразнуването на китайската нова година и ежегодният гей прайд фестивал. Освен това, всяка зима Трафалгар е мястото, където можете да видите най-голямата и красива коледна елха в Лондон.

На площада има също множество забележителности: скулптури на исторически личности, бронзови лъвове, които „пазят“ паметника на лорд Нелсън, невероятни фонтани с делфини, русалки и тритони.

Най-близката метростанция до площада е Charing Cross, на линиите Bakerloo и Northern. Следващите по близост са станциите Leicester Square (Piccadilly line) и Embankment (District line).

Интересен факт е, че от 2003 г храненето на гълъби на площада е официално забранено и може да бъде наказано със санкция. Въпреки това, гълъбите точно на Трафалгар са една от най-големите атракции и възможности за перфектната снимка за инстаграм. Повечето туристи дори не са наясно, че храненето на птиците е забранено и много често може да видите хора, които да го правят. Въпреки това, не се изкушавайте да храните птиците, а само се насладете на красивата гледка!

Един от най-красивите и световно известни квартали на Лондон е Гринуич. Заемащ част от южен Лондон, кварталът предлага невероятни гледки към урбанистичния пейзаж на централен Лондон, красиви зелени паркове в огромни размери и множество маркети с кокетни магазини и ресторанти.

Всички знаем, че това е една от т.нар. централни точки на Земята, според която се определя часовият диапазон за целия свят. Освен това обаче, има и други интересни факти за Гринуич, които може би не са чак толкова разпространени.

Кварталът е една от предпочитаните лондонски локации за заснемане на холивудски филми. Не една суперзвезда е била засечена по улиците на Гринуич, с костюм и грим и в роля. Някои от най-известните филми със сцени от там са Пътешествията на Гъливер, Четири сватби и едно погребение и дори части от Карибски пирати. Освен това, много знаменитости избират квартала за свой дом, като например звездата от Линкълн – Даниъл Дей Люис.

Кварталът е основан на заплетена мрежа от тайни тунели. Един от най-зловещите тунели в града свързва именно Гринуич с източната част на Лондон. Този пешеходен тунел минава под река Темза и се твърди, че е дом на духовете на мъже и жени от викторианската ера. Минувачите твърдят, че чуват стъпките им, кънтящи под реката, а някои дори казват, че са ги виждали! Зловещо…

Вярвате или не, в Лондон има музей посветен на затворите. Това е The Clink Prison Museum, който в същото време е и най-старият затвор в Англия, датиращ от далечната 1144 г. Намира се във вече модернизирания квартал Southwark и е построен върху останките на оригиналния затвор. Представя скандалната затворническа обстановка от средновековието чрез археологически артефакти, реалистични звуци, миризми и картини и реалистични копия на античните пособия за изтезание. В Клинк Призън ще чуете най-шокиращите истории за преживяванията на затворниците и надзирателите.

Музеят с криминално минало предлага едно екстравагантно и различно преживяване за посетителите, които се интересуват от мистериозното минало на средновековните затвори. Всички те могат да се възползват от специализиран тур с тематично облечен гид, както и да си „поиграят“ със средновековните уреди за задържане под стража. Понякога дори се организират и кратки артистични представления, отново със същата тематика.

Музеят презентира историята си чрез интерактивно аудио и видео преживяване. Докато вървите по тъмните каменни коридори, ще бъдете заобиколени и от реалистични фигури, представящи образите на затворниците и надзирателите в миналото.

При всички случаи, не очаквайте от Клинк Призън изживяването от типичната обиколка в един класически музей. По-скоро се пригответе за едно мистериозно приключение, представящо тъмната страна на лондонската история.

Най-любимото ястие на Гордън Рамзи не само за приготвяне, но и за похапване, е т.нар. Beef Wellington. С други думи, това представлява цяло парче крехко говеждо филе, обвито в плънка от ситно накълцани сотирани гъби и нежна хрупкава коричка от бутер тесто.

Историята на ястието започва със събитие, посветено на първия херцог на Уелингтън – Артур Уелсли, след победата му в битката при Ватерло. Неговите лични готвачи създали това ястие специално за него и тъй като се превърнал в авторитетна и известна политическа фигура, ястието било наречено на него.

Въпреки твърденията на англичаните и сладкодумната история за херцога на Уелингтън, ястията от месо, завито в бутер тесто, съществуват и в други географски ширини, което поражда съмнения за произхода на телешкия уелингтън. Ястието много наподобява на френското fillet de boeuf en croute, както и на някои предложения от гръцката кухня.

Както много други исторически ястия, които са добили популярност на интернационално ниво, телешкият уелингтън сигурно е претърпял неофициални метаморфози, повлияни от различни вкусове и култури по света. Въпреки това си остава класическо английско ястие, което е абсолютно наложително да опитате ако посещавате Острова.

Докато чакате да премине поредната Covid вълна и планирате посещението си в Лондон, можете да опитате оригиналната рецепта със съвети за всички тънкости при приготвяне от самия Гордън Рамзи на този линк: https://www.gordonramsay.com/gr/recipes/beef-wellington/

Понятието afternoon tea или следобеден чай не означава само да пиеш чай следобед. Това е цялостно преживяване, което може да продължи няколко часа (наистина!). Традиционния следобеден чай включва: сандвичи, специални малки кифлички, наречени сконс, много различни десерти, а понякога и шампанско!

Въпреки че е отличителна туристическа атракция, интересен факт е, че традицията възниква скоро, а не е вековна практика, както повечето в английската култура. Пиенето на чай е традиция в далечния изток (Китай) хилядолетия преди новата ера, докато в британските територии възниква едва през 17 век, благодарение на Чарлз II и португалската му съпруга. Самата традиция за следобеден чай обаче се въвежда около 19 век.

Кралица Анна много огладняла един следобед, тъй като имало много дълго време между обяда и вечерята. Около 16:00 ч тя си поръчала чай, с малко хляб и масло и някакъв десерт, което продължила да прави всеки ден и тази „следобедна закуска“ се превърнала в нейн навик. След като започнала да кани и свои приятели на следобеден чай, това се превърнало в модерно социално събитие в аристократичните среди.

Менюто на следобедния чай включва няколко курса: малки и леки сандвичи, печивото сконс, което е нещо между курабийка и кифличка, и традиционно се сервира с конфитюр и английската сметана, наподобяваща масло. Накрая се завършва с малки десертчета (като петифури). И разбира се, през цялото време се пие много чай! Следобедният чай се е превърнал в туристически продукт и вече се предлагат много разновидности, като тематичен следобеден чай или такъв с шампанско и коктейли!

Сохо винаги е бил квартал с особено противоречива репутация, но в момента е хот спот на нощния живот в Лондон. Улиците му се характеризират с динамична енергия и уникална съвкупност от ресторанти, барове, нощни заведения и магазини. Това е и раят за шопинг маниаците, които могат да се изгубят в магазините и моловете по Карнаби, Оксфорд и Риджънт Стрийт.

Сохо е мястото, където всеки може да намери предпочитаното от него забавление. Ето и няколко интересни факта за квартала в сърцето на Лондон:

Започваме с улицата Грейт Марлборо, където е била първоначално ситуирана цигарената фабрика на Филип Морис. Затова световно известните цигари носят именно това име – Марлборо.

Естествено, първата дискотека, отворена в Лондон – Le Poubelle, се е намирала точно в Сохо. Вратите и отварят през далечната 1959г.

Кварталът в сърцето на Лондон е привлякъл вниманието и на видни музикални изпълнители. Първият концерт на живо на легендарните Ролинг Стоунс е бил в Сохо. Джими Хендрикс е записал първият си албум точно там. Популярността на Бийтълс е достигнала естествено и до Сохо, където са правили най-зрелищните си концерти.

Освен дискотеки и нощен живот, кварталът се свързва и с някои видни поети и философи. Карл Маркс е живял именно в Сохо, а някои от улиците са кръстени на героите от романите на Чарлз Дикенс.